Гугутката като материал за размисъл

Наскоро гледах интервю с Теди Москов в предаването на Васа Ганчева. Всъщност, гледах само част от него, защото се ядосах от телефонното обаждане на някаква зрителка. Беше изказване от сорта на: „Аз много ви уважавам и харесвам, господин Москов, и искам да попитам кога най-сетне ще направите нещо тъжно? За да има човек материал за размисъл – а вие сега се ограничавате със смешното и скечовото…”

Как да не се ядосам? До гуша ми е дошло да ми обясняват, че хуморът е нещо повърхностно, несериозно и не заслужава внимание. Обществото се отнася към смеха като към онанизма: всички го правят, всички го отричат и всички казват колко е възвишено да се въздържаш.

Не знам как се казва въпросната дама, която намира материал за размисъл само в тъжното, но си я представям с намръщена физиономия. Също както и останалите екземпляри с подобно мислене. Уважаеми хора, знам какъв е вашият проблем! Вие сте повече мазохисти, отколкото онанисти! На вас ви харесва да страдате, защото сте застопорили развитието си на онзи стадий от прогреса на философията, в който болката осмисля битието (битие сто на сто идва от бит – бият ме, следователно съществувам). Как иначе да си обясня това безумно влечение към тъгата? Ясно е, че животът е от гаден по-гаден: всеки ден стават земетресения, всеки ден умират хора заради глад, болести, войни или престъпност; всеки ден се разбиват милиони сърца, някой фалира, друг го уволняват, нечие дете посяга към наркотиците… Е на този фон нима смехът не е най-ценното богатство? За какъв дявол трябва да го отричаме и да искаме изкуството допълнително да ни кара да се измъчваме? Аз искам да се смея! Искам и всички да могат да се смеят! Предпочитам да пукна като ми се пръсне сърцето от смях, а не да се свивам като шушулка, сбръчкан от всемирна скръб! Живот със свита душа е пропилян живот.

Ето ви материал за размисъл. Хуморът е най-сериозното нещо в изкуството. За да се смееш се изисква повечко интелектуална дейност, защото хуморът, сатирата, пародията, гротеската провокират логиката, познанието, ценностите – въобще всичко! Иначе най-лесно е да се разревеш от една трагедия – трагедията е като хранопровода на гугутката: лапаш и акаш на мига.

Но всъщност, ако искате материал за размисъл, защо го търсите от телевизора? Сигурно не сте разбрали, че вече 15 години телевизията забавлява, а не възпитава… Така че, ако чакате Щирлиц на мястото на Слави Трифонов, много сте се объркали.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *