Въздух под налягане: 16 лв. 49 ст.

Вчера проведох следния разговор в един магазин:

– Имате ли въздух под налягане?

– Да, разбира се. Струва 16 лева и 49 стотинки!

Ако си мислите, че това е някаква шега, значи сте сбъркали. И метафора не е. Аз наистина си купих въздух под налягане! Той се продава в магазините за компютърна техника, опакован във флакон – спрей. Използва се за почистване на боклуците, които се натрупват под бутоните на клавиатурата, както и за премахване на прахта от процесора. Всъщност, компресираният въздух е доста полезно нещо. Тогава какво ме притеснява, та съм седнал да ви занимавам с въздух под налягане, ще попитате вие?

Ами замислете се! Все пак, това звучи абсурдно. Щом днес продават въздух под налягане за 16,50, сигурно утре в бакалията ще пуснат зелен хайвер! Да кажем за 100 лева килото, защото ще бъде нещо екзотично – зелен хайвер от генно модифицирани риби на специална диета. Какво ли няма вече на тоя свят!? Всичко може да се произведе, да се рекламира и да бъде купено. Няма невъзможни продукти. Освен зелен хайвер, вдругиден може да има например консерва „Врели-некипели в собствен сос”. Или „Дрън-дрън ярини с чубрица”. Или пък „Бабини деветини с кокос”… Всъщност, последните може би ще бъдат „Деветините на Баба”. Какво невероятно многообразие за консумиране! Ако си спомняте, обаче, само преди 20 години банани се появяваха единствено в показните магазини, а в домовете ни имаше десет пъти по-малко уреди. Нямаше джиесеми, нямаше компютри, нямаше компресиран въздух… Сега всички тия неща са неразделна част от живота ни, без която той би бил немислим. Това е хубаво, лошото е друго. Мен ме тормози страхът да си помисля какво ще представлява светът след още 20 години! Аз не мога да обясня на баба ми какво е интернет, но скоро ще дойде мигът, в който на мен ще трябва да ми обясняват какво представляват новите технологии… Та във връзка с притесненията ми, искам да се обърна към „отговорните фактори”. Много ви моля: спрете малко с тоя прогрес! И намалете въздуха под налягане, 16 лева си е направо обир!

 

Забележка: този фейлетон, както и повечето, в блога, беше публикуван във в. „Труд“. Трябва да си призная, че една от причините да го напиша, беше да си избия тия 16,49 лв.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *