Върнете цензурата!

Ето как разсъждавах за цензурата пре3 2007 г. Тогава си мислех, също така, че и блоговете са глупост… Е, всичко тече, всичко се променя. Сега цензурата е по-лоша, но ми трябваше време да го проумея.

Ако преди 20-30 години хората са се задушавали от цензурата, то аз днес се задушавам от свободата на словото. И сто на сто не съм единствен. Свободата на словото е един от големите недостатъци на демокрацията. Тя дава възможност на всякакви индивиди, събрани от кол и въже, да говорят каквото си искат. Всеки може да плямпа, мърмори или дори да крещи истини или неистини, мъдрости или глупости, хвалби или хули и пр. Естествено, изкрещените тъпотии са многократно повече и заглушават всичко останало. Ден подир ден никнат нови вестници, радиа и телевизии, които дават трибуна на пълчища малограмотни да дрънкат ли дрънкат. Ето така девалвира не само понятието за свобода, но и самото слово.

Свободата на словото прави излишен един от най-великите творчески инструменти – езоповия език. Навремето цензурата стимулираше писателите да впускат в употреба целия си талант, за да могат да кажат нещо, което е забранено, или за което е прието да се мълчи. Пишещите ставаха по-умни, а и четящите ставаха по-умни, защото се налагаше да вникват в посланията между редовете. Днес всичко се предава в прав текст и няма скрити внушения. Каквото се вижда – това е. Също като в порнографията. Ако сега някой ми каже, че чете между редовете, аз бих го посъветвал да потърси специализирана помощ.

Какво излиза? За да станеш писател при настоящите условия, не е необходимо нито да си много умен, нито да боравиш добре с фигурите и тропите. Липсата на цензура прави ума да залинява. Ето затова аз искам цензурата да се върне! (освен всичко друго, тогава биха замлъкнали и ония, които реално нямат какво да кажат.)

Когато имаше цензура, някои успяваха да използват езоповия език като овчарски прът и да я прескочат. Тогава нещо се случваше. А сега, когато всеки може да говори всичко, нищо не се случва. Просто няма значение какво казваш: свободата на словото прилича на първомайска манифестация, когато от шума нищо не се чува, а разните величия се усмихват от мавзолея и махат с ръчички. Днес мавзолеят го няма, но махането си е там.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *