(празни) приказки за телевизията

Ако се интересувате от телевизията повече, отколкото обикновения зрител, по-добре е да четете какво пише Кеворк Кеворкян в неговата рубрика „Приказки за телевизията“ в Труд. Когато пише наистина за телевизия, а не за политика, всеки негов ред е изключително точен и мъдър. Той неслучайно е легенда. А пък моите разсъждения са по-скоро бръщолевене по темата, защото ме сърби да приказвам…

По моите разбирания има три типа телевизия: информационна, развлекателна и елитарна. Информационната включва най-гледаното нещо – новините. У нас те са тотално сбъркани. Да оставим настрана всички съмнения за корупция, поръчкова журналистика и прочие. Новините са сбъркани от чисто професионална гледна точка. Новините на централните български телевизии се занимават преди всичко да претакат каквото изтече от институциите, след това мастурбират с всяко едно възможно престъпление и/или катастрофа/бедствие. Нарязано дете в контейнер? О, това е водеща новина! Конкурентният канал го е отразил пръв? В следващите дни ние ще намерим други нарязани деца преди всички останали! Ето ви един пример – кучета нападат беззащитна жена. Всички канали отразяват тази „водеща“ новина много подробно, след което всяка информация за насилие с кучета става модна и задължително се отразява десетина дни подред. После модата отминава и се вманиачават в нещо друго – например битови аварии. От това не следва, че бездомните кучета са започнали да нападат по-малко хора – нищо подобно! Просто на безидейните медийни търтеи това вече не им е интересно. А пък хората се психират – познавам такива, които приемат новините изключително буквално и са готови да не стъпят на улицата, ако са чули, че има грипна епидемия… Казано накратко, концепцията за новини у нас е сбъркана. Спорил съм с колеги новинари –  те се сърдят и троснато ми обясняват, че какъвто е животът, такива били и новините (тоест щом се е случило, трябва да се отрази). ОК, само че въпросът е в дозирането, поднасянето и подбора на това кое е важно и кое не е толкова важно. Всеки път, когато телевизионна новинарска емисия отрази убийство, извършено по немислимо брутален начин, тя легитимира ново ниво на жестокост. Немислимото зло изведнъж става обикновена черна статистика! То се превръща в нещо нормално. Преди години едно момче беше убило и изяло съученика си. След като телевизиите го разнищиха в уродливи детайли, никой няма да се изненада ако пак се случи (да не дава Господ!) подобно зверство, защото новините са дали идея на поредния латентен психопат.

Към информационната телевизия причислявам и разните публицистични предавания. Едни и същи умни глави се въртят наляво-надясно и говорят неща, които вероятно са важни. Голям праз.

И – разбира се – сутрешните блокове! Тотал щета. Всичките са еднакви, може би с дребни изключения по някакви дребни канали. Първо се четат вестници – нещо, което според мен им убива тиражите, но нейсе. Поне час всички четат вестници. Кому е нужно не ми е ясно. После се започва въртележката – едни и същи политици и други кратуни започват да обикалят Канала, БТВ и Нова, а защо не и останалите (не знам, не мога да гледам всички). После това, което са казали, пълни новинарските сайтове, а на сутринта излиза във вестниците. И пак ги четем! Сутрешната ерекция на водещите на тези блокове идва тогава, когато с нескрито задоволство четат в пресата какво се е случило вчера в тяхното собствено студио. Браво! Страхотен петинг си разменят печатните и електронните медии.

Няма смисъл да продължавам, тъй като не виждам изход от този омагьосан кръг. Освен един, за който ще говоря като стигна до рейтингите.

Вторият вид – развлекателната телевизия – е на практика най-важен. Защо? Много е просто: човек може и винаги се информира по някакъв начин, дори да изпусне новините по телевизията. Обаче потребността на човека да се забавлява/отмаря/развлича в огромна степен бива задоволявана от телевизора (за огромно съжаление). Естествено, по-напредничавите хора предпочитат интернет, други залагат на живото общуване, книгите и т. н. Но телевизорът е основното средство за забавление на масата народ.

Развлекателната телевизия у нас е забатачена в ужасно блато. (Казвам това без да разграничавам особено своята работа – респективно Шоуто на Иван и Андрей – от общия кюп; защото от теорията и концептуалната идея до крайния продукт много неща могат да се осерат и се осират) Ще се опитам да обясня накратко нещо, за което може да се напише дисертация. Първо, пазарът е много малък и по тази причина трудно се възвръщат инвестиции. От това следва, че на каналите са им необходими много високи рейтинги/пазарни дялове. Няма да навлизам в подробности, защото материята е сложна за лаици, но само ще дам пример какво представлява разликата в критерия за „висок пазарен дял“ у нас и по света. В Америка 10-12% пазарен дял се смята за много успешно. У нас „много успешно“ е поне три пъти повече – 35-40%. В Щатите толкова има само финалът на сезона по футбол. Какво правят националните телевизии при това положение? Поставят изключително високи изисквания по отношение на рейтинг/пазарен дял към предаванията или сериалите. В последните години се случиха две ужасни неща: всички закупени големи реалити формати – Мюзик Айдъл, Сървайвър, Биг Брадър, Великолепната шесторка и т. н. – бяха брутално изстискани и буквално изконсумирани за нула време. На Запад това са предавания, които изобщо не се излъчват всеки ден, не се изхабяват и имат вече по 8-10 и повече сезони. У нас се разчиташе тези шоута да запълват по 2 часа всеки ден и да бъдат ужасно интересни. По тази причина например Биг Брадър стигна до извращения, а пък Сървайвър просто се изчерпа. Всъщност мога да дам много красноречив пример. Оригиналът на Това го знае всяко хлапе се казва Are You Smarter Than A 5th Grader, излъчва се веднъж в седмицата, а наградата е 1 милион долара. У нас предаването се налгаше да бъде всеки ден, а наградата беше 36 000 лв… Рейтинг/пазарният дял на българското шоу беше около два пъти по-висок, отколкото на американското, но за България това е малко, съответно го спряха.

Другото ужасно нещо, което се случи, са турските сериали. Те са чалгата в телевизията. А откакто ги сложиха в праймтайма, те просто убиват по рейтинг всичко друго (каквото и да е то). Анадолските сапунки са вредни, защото отказват продуцентите от амбициозната идея да им противопоставят нещо различно, по-стойностно. Представете си, че публиката е една гимназия. После си представете, че пред училището има две места за обяд: едното е кафене с чалга и пица на парче, а другото е здравословна кухня с джаз. Ясно е какво ще изберат учениците! По същата логика масовата аудитория избира турския сериал пред всичко останало. Аз не казвам, че трябва да затворят кафенето с чалгата и пица на парче. Просто ме притеснява, че здравословната кухня ще фалира. Ако все пак има пари, за да се дава алтернатива на сапунките, тогава има надежда, че ще удържим фронта.

Другите съществени проблеми на българската развлекателна телевизия са безидейността, плагиатството и липсата на звезди. За това ще говоря отделно.

Остана да поясня третия вид – елитарната телевизия. Към нея приспадам всички онези предавания, които не са зависими от рейтингите/пазарния дял. Блазе им!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *