(празни) приказки за телевизията 2: рейтингите и харесването

Има две напълно различни представи за рейтинг. Едната представа е на тези, които произвеждат телевизионни продукти, а другата е на зрителите. Ние, производителите, боравим само с точни цифри, които се предоставят от една единствена (!!!) фирма. Вие, зрителите, се интересувате само дали нещо ви харесва или не. За вас нещата са прости – ако нещо ви допада, тогава смятате, че рейтингът му е много висок. Ако някое предаване не ви е интересно или пък ви дразни – тогава сте убедени, че рейтингът му е слаб. Това е напълно в реда на нещата, защото всеки съди по себе си и околните. Само че реалните цифри в много случаи съществено се разминават с представите на зрителите. Има и нещо по-лошо: реалните цифри нямат нищо общо с качеството на дадена телевизионна продукция…

Как е възможно това?

Много е просто: рейтингът измерва количество, а не качество! И тъй като търсенето определя предлагането, от тук следва, че първостепенната задача на телевизионния производител е да докара повече хора пред екрана, а не толкова да предложи качествена продукция.

Какъв е критерият за качествен ТВ продукт?

Това би бил въпрос за сто бона в „Стани богат“. Ще отговоря с въпрос – кое интервю на Иван и Андрей е по-стойностно: с Галена за нови цици (примерно) или с Тома Томов за кризата в арабския свят (пак примерно)? Със сигурност Галена ще направи по-висок рейтинг. И тук можете да забележите какъв е проблемът на телевизионните производители: за да останеш на екран, си принуден да пълниш 75-80% от времето с цици, а който иска нещо по-стойностно ще трябва да превключи друг канал. Всъщност – на Канала, защото май само там могат да си позволят да държат на екран предавания, които са важни и стойностни, независимо колко слаб им е рейтингът. (Да, слаб е, за съжаление много малко хора гледат БНТ).

Дежурният въпрос на хората, които искат нещо повече от силикон:

„Защо каните все едни и същи лица, най-вече от фолк средите, след като зрителите би трябвало да оценят по-интересните хора?“ Да, ама не, както казва Петко Бочаров. Колкото пъти сме канили например хора от българското кино, толкова пъти рейтингът ни е падал. Ужасно, нали? Ако 200-300 хиляди отидат да гледат ТИЛТ това е голям успех, обаче такива цифри за телевизията са равносилни на клинична смърт.

Най-тъжното за нас е, че всички се опитват да копират съдържанието (или да отмъкнат аудиторията) на онези, които правят най-висок рейтинг. Така се получава зацикляне и безидейност, а програмата на основните телевизии се ориентира само към вкуса на масата хора. Тоест – за феновете на турските сериали има достатъчно какво да гледат, обаче за останалите почти няма алтернатива. И най-страшното е, че няма кой да си позволи да инвестира в алтернативи…

Има и още нещо. Меренето на рейтингите в България е „Тъмна Индия“, както казваше баба ми, вечна й памет. Не искам да навлизам в подробности, защото никой нищо не може да докаже, но много мирише на злоупотреба с монополно положение. И хлябът и ножът са в едни и същи ръце и от това пазарът се гърчи ужасно. Както и да е. В следващата (празна) приказка ще пиша за липсата на идеи, халтурата и плагиатството.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *