Знам, че Уди Алън е гений. Но всеки път успява да го докаже по нов, изненадващ начин…

Midnight in Paris / Полунощ в Париж

Изключителен филм! Речникът ми е беден, за да го опиша с подходящите епитети и сравнения. Знам, че Уди Алън е гений, но все път успява да го докаже по нов, изненадващ начин. Не бих препоръчал филма на хора, които не харесват Уди Алън. Нито на такива, които не го харесват като цяло, но са склонни да гледат смешните му творби. Новата му лента не може да се причисли към засуканите оригинални комедии с превъзходен диалог. Така че ако имате подобни очаквания, ще останете разочаровани.

Излишно е да изтъквам кинаджийските достойнства на този шедьовър. Сценарий, диалози, кастинг и прочие – всичко е брилянтно изпипано. Иначе нямаше да е Уди Алън. Филмът започва с 4-5 минутна импресия с гледки от Париж и джаз. Още преди да започне действието бях спечелен, защото свалям шапка на режисьорите, които правят всичко както им харесва, и грам не им пука кой какво ще каже. Ако импресията ти е скучна, значи си сбъркал салона…

Основните теми са сблъсъкът между фантазията и меркантилизма, за недоволството от настоящето и прехласването по отминали времена, както и за любовта към изкуството и Париж. Този филм ме накара да се вълнувам като малко дете покрай Коледа – усетих тръпката на автора, почувствах изкуството като живо, настръхнах от любовта към Париж – успях да го подуша и сякаш да усетя дъжда на екрана… Това е изключително ценно преживяване, тъй като се чувствам прекалено претръпнал и неспособен да се развълнувам за каквото и да е – било то добро или лошо. Благодаря ти, Уди!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *