“В България никой не си гледа работата”

Преди 1989 година Шкумбата е известен като най-големия имитатор на гласа на Тодор Живков. Дори имал и срещи с него. Навремето бил на сватба в грандхотел “София”. Оказало се, че кум е самият Живков. Гостите били цялото Политбюро.’

Започнал с вицове, но никой не го слушал. Тогава решил да рискува и да имитира Първия: “Скъпи другарки и другари. Да честитим на младото семейство…” Изведнъж залата замръзнала. И Живков застинал с вилица и нож в ръка и започнал неистово да се смее, а след него и цялата зала.

Тогава Тодор Живков го извикал и го попитал: “Вярно ли е, че си инженер?”. Шкумбата кимнал утвърдително. “Отново се доказва, че в България никой не си гледа работата”, казал му Тато. 24 часа

“В България никой не си гледа работата”! Смешно, нали? Щом е смешно, значи е вярно. Обаче, ако е вярно, значи не е смешно…

През настоящата 2012 година имам нова работа (главен сценарист/& creative producer на „Женени с деца в България“). Във връзка с нея, от половин месец работя и се обучавам от американски консултант, който има задача да положи основите на работата по сериала и да се увери, че всичко става по правилата на компанията собственик на правата. Този човек е завършил специалност creative writing (буквално: креативно писане) преди 30-40 години, автор е на много сценарии и книги, а през последните 25 години е обиколил близо 30 държави, за да консултира и обучава хората там как да произведат какви ли не предавания, сериали, филми и пр. Тоест, това е човек, който е учил за това, което работи, и го работи цял живот.

Тук той попада в среда, в която почти никой не работи това, което е учил. Включително моя милост. От двайсетина души сценаристи на тестовете имаше двама или трима, които са учили или учат драматургия (това е най-близкото до сценарист в БГ или поне така знам аз). Сблъсква се човекът също така с една камара продуценти, които са учили нещо друго, ходи на срещи в телевизията, където картинката не е много по-различна и т. н. Тоест, четвърт век след Бай Тошо ситуацията е непроменена.

Един от големите проблеми, с които предстои да се преборим при адаптацията на „Женени с деца“, е липсата на актьори, които да свършат работата. У нас само театърът и отчасти киното имат сносни традиции по отношение на актьорска игра. В телевизията е жива мъка… Колкото пъти съм работил с актьори за ТВ скечове или примерно минисериал, толкова пъти е трябвало да казвам „Забрави какво си учил в НАТФИЗ!“ Не искам да обиждам никого, но или 99% са некадърници или в НАТФИЗ ги учат неправилно. Вероятно е нещо по средата. Какво се оказва? Че тези, дето са учили това, което работят, са научени зле. Тоест, четвърт век след Бай Тошо ситуацията е непроменена.

Да оставим телевизията настрани. Аз давам пример със собствената си сфера, но имам дълбокото чувство, че същото се отнася за почти всички останали сфери. Навсякъде е пълно с некадърници, непрофесионалисти или обикновени измекяри и мързеливци… От сервитьорката до президента – схемата е една и съща.

Не ме разбирайте погрешно – аз не изключвам себе си от уравнението. Повече от 10 години съм в телевизията, но за две седмици научих изключително много от американския консултант, просто защото той е истински професионалист. (не му казвам името нарочно, защото искам да подчертая общата характеристика, а не конкретната личност)

Не искам да задълбавам повече, защото нито има смисъл, нито някой ще седне да чете безкрайни фермани по такава подтискаща тема. Просто опитайте следното: следващият път, когато се сбълскате с нещо, което ви дразни, пречи или смятате за нередно – запитайте се дали въпросното нещо не е е плод на една или две от посочените категории (некадърност, непрофесионализъм, измекярщина или мързел). Ще видите, че ще ги срещнете навсякъде. А ако сте честни със себе си, може да ги откриете и в огледалото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *