Шестокрилен петохуйник

Ако заглавието ви се струва вулгарно, по-добре не четете надолу.

Шестокрилен петохуйник. Така (софиянци) наричаме паметника „13 века България“ в парка пред НДК. Викаме му така още отпреди да започне да се разпада. И както можете да се досетите, причината не е в художествените му качества… Хм, всъщност точно в художествените му качества е. Шестокрилният петохуйник (или просто Петохуйника на галено) е едно огромно недоразумение в пряк и преносен смисъл. Наречете ме идиот, но някак си съм дълбоко убеден, че смисълът на паметниците е да ни изпълват с гордост и признателност. А онова чудо ме изпълва само със странна смесица от срам, болка, присмех и недоумение. Но всъщност тази статия не е за паметника – той е само нагледен пример за това, което искам да кажа.

Ако хората наричат творбите ти шестокрилни петохуйници, не можеш да твърдиш, че те не разбират от изкуство.

Чувал съм дискусии за Петохуйника. Те звучат приблизително така:

ПРОТИВНИК: Тоя паметник е скапан. Много е грозен.

ЗАЩИТНИК: Ти си пълен лаик! Това е изкуство! Този паметник има цел и съдържа важни послания.

Обърнете внимание на две неща. Първо, защитникът не отрича, че паметникът е грозен. Второ, защитникът страда от дълбоката заблуда, че само професионалисти имат право да дават оценка на изкуството.

Първо – грозотата. Ако един паметник е грозен и отблъскващ, той няма как да предаде посланието и да изпълни целта си (освен ако посланието не е самата грозота, но Петохуйникът има друга идея), защото възприятията на хората спират в блатото на грозотията и не стигат до същината. Представете си, че таванът на Сикстинската капела го нарисува Пикасо вместо Микеланджело. Сюрреалист вместо ренесансов художник! Някой изобщо ще разбере ли, че там е изобразено създаването на Адам? Спокойно може да е рибарско селище, нападнато от ламя. Тук е тънкият момент. Няма значение дали сюрреалистът рисува грозно или не – въпросът е, че той не е човекът за тази конкретна работа. Тоест, неразбран творец със сбъркана идея за неподходяща работа. Получава се Петохуйник.

Второ – заблудата. Изкуството (и съпътстващите го занаяти) е за хората. Паметниците със сигурност. Ако масата хора смята, че дадена творба е скапана, значи творбата е скапана. Може да има и някакви изключения, но не и при паметниците. Ако десет човека смятат, че същата тази творба не е скапана, а е гениална, тогава става дума за елитарна чекия.

Има цяло поколение сърдити интелектуалци, които не приемат истината за себе си (това, че са до голяма степен бездарни), и проповядват догмата, че който не ги харесва, е лаик. И едва ли не, само професионално запознати имат право да дават оценка… Глупости! Проблемът е, че тия хора са успели да се обградят с този мит, и са си създали кръгове за самоотбрана. Динозавърски клики. Има ги в киното, има ги в изобразителното изукство и пр. (навсякъде са). Бранят се един друг от истинското мнение – на зрителя, и узурпират държавните пари за собствените си измъчени проекти… Това между другото.

София е пълна с още много шестокрилни петохуйници, но безспорно този пред НДК е най-ужасен. Фрапираща грандомания, която на всичкото отгоре е опасна за здравето, защото се разпада. И сега ще стои там за вечни времена, защото е по-трудна за махане дори от Мавзолея. (не съм сигурен в това, но съм сигурен, че разрушаването е скъпо и трудно) Иначе малки петохуйничета има по паркове и градинки, както и в разни зелени площи край улици и булеварди. Грозни железобетонни отпадъци, които вероятно отразяват кошмарите на творци, дето е трябвало да станат счетоводители, баничари, коминочистачи – няма значение, каквото и да е друго… Не мога да проумея защо в един полугрозен, полукрасив град като София трябва да украсяваме с грозни статуи. За някои от тях действително е труно да се прецени дали не са просто отпадък от близкия строеж.

Едно е хубаво. Когато еди кой си автор прави даден паметник или скулптура, той си казва: „Ей сега ще ме запомнят“. Да. Ще те запомним като баща на шестокрилен петохуйник. Както и да ти е там името.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *