Културният шок Хийтроу – София

За втори път се връщам от Лондон. През 2008 културният шок ме връхлетя при пристигането там. Шест години по-късно ударът дойде при връщането в София. Изведнъж от един космополитен център се прибираш на село. Въобще няма да се опитвам да го опиша – който има възможност, нека да го преживее сам. Излизаш от една цивилизация и правиш крачка назад към друга, която обаче е и надолу в еволюцията.

Спирам дотук сравнението, защото нито съм националист, нито съм антинационалист, който ще използва своя богат речник да сипе хули по адрес на родината си, и да прокламира чуждопоклонничество. Просто искам да споделя едно прозрение, което ме осени докато си чаках багажа на летищенце София.

Полетът закъсня още на Хийтроу, след което кацнахме чак към 23:00 часа в София и чакахме куфарите 20-30 минути. Хората започнаха да нервничат, но един мъж каза: „Стига бе, като сме в Лондон чакаме с часове, а тук за половин час не можем да изтраем!“

Това е. Разбрах го. Основната разлика между България и Англия (всъщност не само Англия) е че търпимостта ни е напълно противоположна. Там хората кротко и мълчаливо се редят на опашки от по сто души за най-обикновени неща. Не правят проблеми и чакането някак си минава. У нас като видим опашка от 5-6 човека първата ни мисъл е как да се прередим – след което нерви, псувни, скандали и прочие. Нямаме търпимост за елементарното. В същото време търпим като слонове да ни управляват мутри, олигарси и мафиоти; затваряме си очите и устите за очевидни престъпления… Точно докато бях в Лондон се разрази страшен скандал: някакъв големец го привикаха на разпит за опит за изнасилване… през 1967 г.!!! Той сега е на 74 г. Много остра реакция имаше в медиите, а и сред хората, доколкото успях да чуя по улиците и в метрото. Тоест – никаква търпимост на английското общество към неправдата. Преди десетина дни пък арестуваха бившия френски президент Саркози заради нередности при финансирането на последната му кампания и за търговия с влияние, ако не ме лъже паметта. За България, обаче, ако с наши политици се случи нещо подобно – то това са някакви дреболии, които я минат на дребно каренце на трета страница, я не… Чувството ни за търпимост е напълно сбъркано: вместо да бъдем търпеливи към дребните житейски нещица и напълно нетолерантни към управленските безобразия (както в Англия или Германия например), ние ще се избием по спирките кой да се качи пръв в автобуса, но никой няма да каже и думичка при произволен случай на корупция (примери – бол).

Да, сещам се какво бихте ми опонирали. Вярно е, че преди 130 години ние сме се освобождавали от османско робство, докато в Лондон са започнали да копаят първото метро. Само че днес те са с повече от 130 години напред, докато ние много не сме мръднали (за справка – четете Алеко, Вазов и сие и спрете да се учудвате колко актуални са ти и в 21 век.)

Не съм прав. С едно нещо ги превъзхождаме – имаме уникален интернет в сравнение с тях. Без майтап. В Англия интернетът е бавен, скъп и труднодостъпен.

В тази връзка искам да кажа още нещо. Питат ме скъпо ли е в Лондон. Отговарям на всеки едно и също: скъпо е в Гърция, където бирата струва 2-3 евро (4-5 лв.) В Лондон една бира ще ти струва 10 лева или повече, така че това не е скъпо – то просто няма мегдан за сравнение! Това е друг свят и съветвам всеки, който отиде там, да прежали парите и да не обръща наум паундовете в левове, защото ще го боли сърцето през цялото време… Но пък знаеш за какво си плащаш. Там всичко си пише, ако не го пише, ще го чуеш по радиоуредба, ако ли не – просто идва някой и ти казва онова, което ти е нужно. Не съм успявал да се чудя за повече от 5 секунди преди от нищото да изскочи англичанин, който любезно да ме попита имам ли нужда от помощ… Може пък да се опитаме от там да започнем?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *